Румъния и България на опашката по цифровизация на икономиката и обществото
Целят Европейски Съюз напредва в дигитализацията макар пандемията, регистрира индексът DESI, но има още доста да се направи за постигането на задачите на Цифровото десетилетие 16:57 ч. 7 
Източник: Европейска комисия
Въпреки проблемите, които основава пандемията от COVID-19, страните членки напредват с въвеждането на цифровите технологии в стопанската система, обществото и администрацията. Това демонстрира оповестените през днешния ден от Еврокомисията резултати от показателя за нахлуване на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI) за 2021 година, който се наблюдава напредъкът, реализиран в страните в Европейски Съюз в региона на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова съгласуваност, консолидираното на цифровите технологии от предприятията и цифровите публични услуги. В по-голямата си част отчетите употребяват данни от първото или второто тримесечие на 2020 година, които дават известна визия за основните развития в цифровата стопанска система и общество през първата година от пандемията от COVID-19. Въздействието на ковид върху потреблението и даването на цифрови услуги и резултатите от политиките, прилагани от този момент, обаче не са отразени в данните и ще бъдат прегледани по-добре в изданието от 2022 година, прецизират от Еврокомисията.
Според оповестените данни България и Румъния са на опашката по цифровизация в обсъжданите области, като нашата страна въпреки всичко има лек превес над северната си съседка. Макар да сме на предпоследното място в общия показател, данните от DESI демонстрират, че въпреки всичко има области, в които към междинното равнище в Европейски Съюз, въпреки в други към момента да изоставаме доста. Най-добре България се показва в областта на цифровизацията на публичните услуги. От една страна в тази област изпреварваме доста и даже в пъти румънците, а от друга сме доста покрай междинните равнища в Европейски Съюз, в това число покрай равнищата, реализирани от Италия и Франция. Друга относително мощна страна на България е широколентовата съгласуваност, въпреки тук съществено да отстъпваме на Румъния, а също и на огромна част от останалите държави-членки. Не изключително неприятни индикатори имаме и във връзка с цифровите качества на обществото. В това отношение от една страна доста оказва помощ развиването на IT бизнеса в България, само че от друга относително ниската цифрова просветеност на огромна част от обществото ни тегли надолу. Така че в последна сметка по този индикатор сме в дъното на таблицата, а ни изпреварва и Румъния, въпреки и с доста малко по-добри индикатори. Най-лошо страната ни се показва във връзка с консолидираното на цифровите технологии, като тук заемаме последното място и индикаторите ни са най-лоши измежду всичките 27 страни от Европейски Съюз.
В отчета на Еврокомисията се отбелязва, че макар известно доближаване, разликата сред първите в Европейски Съюз и тези с най-ниски резултати съгласно DESI остава огромна, въпреки всички държави-членки да означават прогрес в региона на цифровизацията. Но в последна сметка общата картина е смесена и без значение от тези усъвършенствания, всички страни членки ще би трябвало да положат старания за реализиране на задачите за 2030 година, избрани в цифровото десетилетие на Европа.
По този мотив изпълнителният заместник-председател на Европейска комисия с сектор „ Европа, готова за цифровата епоха “ Маргрете Вестегер декларира: „ Посланието на тазгодишния показател е позитивно. Всички страни от Европейски Съюз реализираха прочут прогрес в повишението на цифровизацията и конкурентоспособността, само че остава да се свърши още. Ето за какво работим с страните членки, с цел да подсигуряваме, че посредством Механизма за възобновяване и резистентност се вършат основни вложения, с цел да се извлекат най-хубавите цифрови благоприятни условия за всички жители и предприятия “.
От своя страна еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон прибавя: „ Определянето на задачите за 2030 година беше значима стъпка, само че в този момент би трябвало да реализираме съответни резултати. Днешният DESI демонстрира прогрес, само че обрисува и областите, в които би трябвало да отбележим групов прогрес, с цел да подсигуряваме, че европейските жители и предприятия, по-специално дребните и междинните, разполагат с достъп и употребяват авангардни технологии, които ще създадат живота им по-добър, по-безопасен и по-екологосъобразен “.
От Брюксел прецизират, че показателят DESI за 2021 година е поправен, с цел да отрази главните политически начинания, в това число Цифровия компас за 2030 година: Европейският път към цифровото десетилетие, в който се дефинира упоритостта на Европейски Съюз във връзка с цифровите технологии и се обрисуват визия за цифровата промяна и съответни цели за 2030 година в четирите съществени точки: умения, инфраструктури, цифрова промяна на предприятията и на публичните услуги.
В „ Път към цифровото десетилетие “ - политическа стратегия, показана през септември 2021 година, се дефинира нова форма на ръководство с страните членки посредством механизъм за годишно съдействие сред институциите на Европейски Съюз и страните от Общността, с цел да се подсигурява, че те дружно реализират декларираните упоритости. В програмата мониторингът на задачите на цифровото десетилетие се разпорежда на DESI и заради това индикаторите на показателя в този момент са структурирани към четирите съществени точки на Цифровия компас.
Като част от Механизма за възобновяване и резистентност страните членки са поели ангажимент да изразходват най-малко 20% от средствата по своите национални проекти за възобновяване и резистентност за цифрови технологии, като до момента те извършват или доста надвишават тази цел, означават от Европейска комисия.
Що се отнася до цифровите умения, 56 % от хората в Европейски Съюз имат най-малко съществени цифрови умения. Данните демонстрират леко нарастване на броя на експертите в региона на ИКТ, наети на работа: през 2020 година в Европейски Съюз имаше 8,4 милиона експерти в региона на ИКТ в съпоставяне със 7,8 милиона през миналата година. Като се има поради, че 55 % от предприятията са докладвали за компликации при наемането на експерти в региона на ИКТ през 2020 година, тази липса на чиновници със задълбочени цифрови умения също способства за по-бавното цифрово превръщане на предприятията в доста страни членки. Данните демонстрират ясна нужда от увеличение на офертите и опциите за образование, с цел да се реализиран задачите на цифровото десетилетие във връзка с уменията (80 % от популацията да имат съществени цифрови умения и 20 милиона експерти в региона на ИКТ). През идните години се чакат обилни усъвършенствания, частично тъй като 17 % от вложенията в цифрови технологии в проектите за възобновяване и резистентност, които до момента са утвърдени от Съвета, са предопределени за цифрови умения (приблизително 20 милиарда евро от общо 117 милиарда евро).
Днес Комисията разгласява също по този начин Информационно табло за дамите в региона на цифровите технологии, което удостоверява, че към момента съществува забележителна разлика сред половете във връзка с профилираните цифрови умения. Едва 19 % от експертите в региона на ИКТ и към една трета от приключилите висше обучение в региона на науките, технологиите, инженерството и математиката са дами.
Данните за свързаността демонстрират усъвършенстване на „ мрежите с доста огромен потенциал “ (VHCN), по-специално, че те са разполагаем за 59 % от семействата в Европейски Съюз, което съставлява нарастване по отношение на предходната година, когато цената е била 50 %, само че към момента е надалеч от универсално покритие с гигабитови мрежи (целта на цифровото десетилетие за 2030 г.). Покритието на тези мрежи в селските региони се е нараснало от 22 % през 2019 година на 28 % през 2020 година Освен това 25 страни членки са разпределили в известна степен 5G радиочестотен набор спрямо 16 страни преди една година. В 13 страни членки има комерсиално предложение на 5G, като това обгръща най-вече градските региони. Днес Комисията разгласява и изследвания по отношение на цените на мобилните и закрепените широколентови мрежи в „ Европа 2020 “, покритието на широколентовия достъп до юни 2020 година и националните проекти за широколентов достъп. Следва да се означи, че 11 % от цифровите вложения в признатите от Съвета проекти за възобновяване и резистентност, (приблизително 13 милиарда евро от общо 117 милиарда евро) са предопределени за свързаността.
По отношение на консолидираното на цифровите технологии се следи огромно нарастване на потреблението на технологии за калкулации в облак (от 16 % от сдруженията през 2018 година на 26 % през 2020 г.). Големите предприятия не престават да играят водеща роля в потреблението на цифровите технологии: да вземем за пример те употребяват електронен продан на информация посредством обмисляне на ресурсите на предприятията (Enterprise Resource Planning — ERP) и програмен продукт за калкулации в облак доста по-често от МСП (съответно 80 % и 35 % за ERP и 48 % по отношение на 25 % за изчисленията в облак). Въпреки това единствено дребна част от предприятията употребяват съвременни цифрови технологии (14 % — огромни осведомителни масиви, 25 % — изкуствен интелект, и 26 % — облак). Тези данни демонстрират, че актуалното положение на внедряването на цифрови технологии е надалеч от задачите на цифровото десетилетие; упоритостта на Европейски Съюз за 2030 година е 90 % от МСП да имат най-малко главно ниво на дигитален интензитет спрямо базовото ниво от 60 % през 2020 година, а минимум 75 % от предприятията да употребяват съвременни цифрови технологии през 2030 година Понастоящем единствено дребна част от сдруженията употребяват огромни осведомителни масиви даже в няколко от страните с най-хубави резултати, за разлика от задачата от 75 %. Важно е да се означи, че към 15 % от цифровите вложения в признатите от Съвета проекти за възобновяване и резистентност (близо 18 милиарда евро от общо 117 милиарда евро) са предопределени за цифровия потенциал и цифровата научноизследователска и развойна активност.
В допълнение на данните в отчета DESI през днешния ден е оповестено изследване, изследващо приноса на ИКТ към дейностите за екологична резистентност на предприятията в Европейски Съюз, според което 66 %от интервюираните сдружения са декларирали, че употребяват ИКТ решения като метод за понижаване на своя отпечатък върху околната среда.
Данните за цифровите публични услуги към момента не демонстрират доста нарастване на услугите на електронното ръководство. През първата година от пандемията няколко страни членки сътвориха или усъвършенстваха цифрови платформи за даване на повече услуги онлайн. 37 % от вложенията в цифрови технологии в проектите за възобновяване и резистентност, признати от Съвета (приблизително 43 милиарда евро от общо 117 милиарда евро), са предопределени за цифрови публични услуги, тъй че през идващите години се чакат обилни усъвършенствания. Комисията също по този начин даде разполагаем сравнителния разбор на електронното ръководство за 2021 година, който съставлява изследване на жителите в 36 европейски страни по отношение на потреблението от тяхна страна на цифрови публични услуги.
Източник: Европейска комисия
Въпреки проблемите, които основава пандемията от COVID-19, страните членки напредват с въвеждането на цифровите технологии в стопанската система, обществото и администрацията. Това демонстрира оповестените през днешния ден от Еврокомисията резултати от показателя за нахлуване на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI) за 2021 година, който се наблюдава напредъкът, реализиран в страните в Европейски Съюз в региона на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова съгласуваност, консолидираното на цифровите технологии от предприятията и цифровите публични услуги. В по-голямата си част отчетите употребяват данни от първото или второто тримесечие на 2020 година, които дават известна визия за основните развития в цифровата стопанска система и общество през първата година от пандемията от COVID-19. Въздействието на ковид върху потреблението и даването на цифрови услуги и резултатите от политиките, прилагани от този момент, обаче не са отразени в данните и ще бъдат прегледани по-добре в изданието от 2022 година, прецизират от Еврокомисията.
Според оповестените данни България и Румъния са на опашката по цифровизация в обсъжданите области, като нашата страна въпреки всичко има лек превес над северната си съседка. Макар да сме на предпоследното място в общия показател, данните от DESI демонстрират, че въпреки всичко има области, в които към междинното равнище в Европейски Съюз, въпреки в други към момента да изоставаме доста. Най-добре България се показва в областта на цифровизацията на публичните услуги. От една страна в тази област изпреварваме доста и даже в пъти румънците, а от друга сме доста покрай междинните равнища в Европейски Съюз, в това число покрай равнищата, реализирани от Италия и Франция. Друга относително мощна страна на България е широколентовата съгласуваност, въпреки тук съществено да отстъпваме на Румъния, а също и на огромна част от останалите държави-членки. Не изключително неприятни индикатори имаме и във връзка с цифровите качества на обществото. В това отношение от една страна доста оказва помощ развиването на IT бизнеса в България, само че от друга относително ниската цифрова просветеност на огромна част от обществото ни тегли надолу. Така че в последна сметка по този индикатор сме в дъното на таблицата, а ни изпреварва и Румъния, въпреки и с доста малко по-добри индикатори. Най-лошо страната ни се показва във връзка с консолидираното на цифровите технологии, като тук заемаме последното място и индикаторите ни са най-лоши измежду всичките 27 страни от Европейски Съюз.
В отчета на Еврокомисията се отбелязва, че макар известно доближаване, разликата сред първите в Европейски Съюз и тези с най-ниски резултати съгласно DESI остава огромна, въпреки всички държави-членки да означават прогрес в региона на цифровизацията. Но в последна сметка общата картина е смесена и без значение от тези усъвършенствания, всички страни членки ще би трябвало да положат старания за реализиране на задачите за 2030 година, избрани в цифровото десетилетие на Европа.
По този мотив изпълнителният заместник-председател на Европейска комисия с сектор „ Европа, готова за цифровата епоха “ Маргрете Вестегер декларира: „ Посланието на тазгодишния показател е позитивно. Всички страни от Европейски Съюз реализираха прочут прогрес в повишението на цифровизацията и конкурентоспособността, само че остава да се свърши още. Ето за какво работим с страните членки, с цел да подсигуряваме, че посредством Механизма за възобновяване и резистентност се вършат основни вложения, с цел да се извлекат най-хубавите цифрови благоприятни условия за всички жители и предприятия “.
От своя страна еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон прибавя: „ Определянето на задачите за 2030 година беше значима стъпка, само че в този момент би трябвало да реализираме съответни резултати. Днешният DESI демонстрира прогрес, само че обрисува и областите, в които би трябвало да отбележим групов прогрес, с цел да подсигуряваме, че европейските жители и предприятия, по-специално дребните и междинните, разполагат с достъп и употребяват авангардни технологии, които ще създадат живота им по-добър, по-безопасен и по-екологосъобразен “.
От Брюксел прецизират, че показателят DESI за 2021 година е поправен, с цел да отрази главните политически начинания, в това число Цифровия компас за 2030 година: Европейският път към цифровото десетилетие, в който се дефинира упоритостта на Европейски Съюз във връзка с цифровите технологии и се обрисуват визия за цифровата промяна и съответни цели за 2030 година в четирите съществени точки: умения, инфраструктури, цифрова промяна на предприятията и на публичните услуги.
В „ Път към цифровото десетилетие “ - политическа стратегия, показана през септември 2021 година, се дефинира нова форма на ръководство с страните членки посредством механизъм за годишно съдействие сред институциите на Европейски Съюз и страните от Общността, с цел да се подсигурява, че те дружно реализират декларираните упоритости. В програмата мониторингът на задачите на цифровото десетилетие се разпорежда на DESI и заради това индикаторите на показателя в този момент са структурирани към четирите съществени точки на Цифровия компас.
Като част от Механизма за възобновяване и резистентност страните членки са поели ангажимент да изразходват най-малко 20% от средствата по своите национални проекти за възобновяване и резистентност за цифрови технологии, като до момента те извършват или доста надвишават тази цел, означават от Европейска комисия.
Що се отнася до цифровите умения, 56 % от хората в Европейски Съюз имат най-малко съществени цифрови умения. Данните демонстрират леко нарастване на броя на експертите в региона на ИКТ, наети на работа: през 2020 година в Европейски Съюз имаше 8,4 милиона експерти в региона на ИКТ в съпоставяне със 7,8 милиона през миналата година. Като се има поради, че 55 % от предприятията са докладвали за компликации при наемането на експерти в региона на ИКТ през 2020 година, тази липса на чиновници със задълбочени цифрови умения също способства за по-бавното цифрово превръщане на предприятията в доста страни членки. Данните демонстрират ясна нужда от увеличение на офертите и опциите за образование, с цел да се реализиран задачите на цифровото десетилетие във връзка с уменията (80 % от популацията да имат съществени цифрови умения и 20 милиона експерти в региона на ИКТ). През идните години се чакат обилни усъвършенствания, частично тъй като 17 % от вложенията в цифрови технологии в проектите за възобновяване и резистентност, които до момента са утвърдени от Съвета, са предопределени за цифрови умения (приблизително 20 милиарда евро от общо 117 милиарда евро).
Днес Комисията разгласява също по този начин Информационно табло за дамите в региона на цифровите технологии, което удостоверява, че към момента съществува забележителна разлика сред половете във връзка с профилираните цифрови умения. Едва 19 % от експертите в региона на ИКТ и към една трета от приключилите висше обучение в региона на науките, технологиите, инженерството и математиката са дами.
Данните за свързаността демонстрират усъвършенстване на „ мрежите с доста огромен потенциал “ (VHCN), по-специално, че те са разполагаем за 59 % от семействата в Европейски Съюз, което съставлява нарастване по отношение на предходната година, когато цената е била 50 %, само че към момента е надалеч от универсално покритие с гигабитови мрежи (целта на цифровото десетилетие за 2030 г.). Покритието на тези мрежи в селските региони се е нараснало от 22 % през 2019 година на 28 % през 2020 година Освен това 25 страни членки са разпределили в известна степен 5G радиочестотен набор спрямо 16 страни преди една година. В 13 страни членки има комерсиално предложение на 5G, като това обгръща най-вече градските региони. Днес Комисията разгласява и изследвания по отношение на цените на мобилните и закрепените широколентови мрежи в „ Европа 2020 “, покритието на широколентовия достъп до юни 2020 година и националните проекти за широколентов достъп. Следва да се означи, че 11 % от цифровите вложения в признатите от Съвета проекти за възобновяване и резистентност, (приблизително 13 милиарда евро от общо 117 милиарда евро) са предопределени за свързаността.
По отношение на консолидираното на цифровите технологии се следи огромно нарастване на потреблението на технологии за калкулации в облак (от 16 % от сдруженията през 2018 година на 26 % през 2020 г.). Големите предприятия не престават да играят водеща роля в потреблението на цифровите технологии: да вземем за пример те употребяват електронен продан на информация посредством обмисляне на ресурсите на предприятията (Enterprise Resource Planning — ERP) и програмен продукт за калкулации в облак доста по-често от МСП (съответно 80 % и 35 % за ERP и 48 % по отношение на 25 % за изчисленията в облак). Въпреки това единствено дребна част от предприятията употребяват съвременни цифрови технологии (14 % — огромни осведомителни масиви, 25 % — изкуствен интелект, и 26 % — облак). Тези данни демонстрират, че актуалното положение на внедряването на цифрови технологии е надалеч от задачите на цифровото десетилетие; упоритостта на Европейски Съюз за 2030 година е 90 % от МСП да имат най-малко главно ниво на дигитален интензитет спрямо базовото ниво от 60 % през 2020 година, а минимум 75 % от предприятията да употребяват съвременни цифрови технологии през 2030 година Понастоящем единствено дребна част от сдруженията употребяват огромни осведомителни масиви даже в няколко от страните с най-хубави резултати, за разлика от задачата от 75 %. Важно е да се означи, че към 15 % от цифровите вложения в признатите от Съвета проекти за възобновяване и резистентност (близо 18 милиарда евро от общо 117 милиарда евро) са предопределени за цифровия потенциал и цифровата научноизследователска и развойна активност.
В допълнение на данните в отчета DESI през днешния ден е оповестено изследване, изследващо приноса на ИКТ към дейностите за екологична резистентност на предприятията в Европейски Съюз, според което 66 %от интервюираните сдружения са декларирали, че употребяват ИКТ решения като метод за понижаване на своя отпечатък върху околната среда.
Данните за цифровите публични услуги към момента не демонстрират доста нарастване на услугите на електронното ръководство. През първата година от пандемията няколко страни членки сътвориха или усъвършенстваха цифрови платформи за даване на повече услуги онлайн. 37 % от вложенията в цифрови технологии в проектите за възобновяване и резистентност, признати от Съвета (приблизително 43 милиарда евро от общо 117 милиарда евро), са предопределени за цифрови публични услуги, тъй че през идващите години се чакат обилни усъвършенствания. Комисията също по този начин даде разполагаем сравнителния разбор на електронното ръководство за 2021 година, който съставлява изследване на жителите в 36 европейски страни по отношение на потреблението от тяхна страна на цифрови публични услуги.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ